КАМЕНОДЕЛЦИ

(легенда)

 

            Било през 1852 година. През планинските пътеки вървели двама млади хора. Лило и Алексо. По занаят и двавата били каменоделци. Произхождали от старото село Славине на река Нишава, което сега се било превърнало в махала на турското село Чифлик Пиротско. След погрома на Белоградчишкото въстание през 1850 г., се бяха скитали по гурбет из Влашко 2 години и се прибираха към дома си.

Вече чувстваха умората от дългия път и седнаха до една скала за да си починат и пийнат прясна водица. Тука природата им харесваше. Приличаше досущ като на тази от тяхното село. И тук имаше голям бял венец от хубав камък, като при тях, пенлива река, като тяхната Морава и гъста хубава гора, като при техния манастир „Св. Отец“.

Подпряли гърбовете си на едно голямо дървото и се замечтали за близките си, които не били виждали от  години. Унесени в мислите си и заслушани в ромола на водата те неусетно заспали. Когато се събудили, Слънцето вече преваляло и станало късно да стигнат до прохода Козя гърбина. Нощта щяла да ги застигне високо в Балкана, а надали ще се доберат до някоя колиба за да нощуват. След кратко колебание, решили да нощуват тук край скалата. Тя да ги пази от дъжд ако се наложи, а шобърката (скалното изворче) да ги напои. Лошото било това, че храната им свършила. В торбичките им се търкаляли по няколко картофа и някой круша дивачка. Те тръгнали през планинските пътища за да избегнат турците и за да минат по-накратко. Пък и тук района е бил изтребен от турците след Белоградчишкото въстание, и селцата бяха така безлюдни, та няма кого за пътя да попиташ, камо ли храна да ти даде Нивите и градините опустели, неможеш нищо да си откъснеш. Но това не плашеше младите мъже. Не им било за първи път да си доставят храна от дивата природа. Оставиха си вързопите до скалата. Лило, който беше ловец, тръгна към гората, а Алексо се спусна към реката.

Скитайки се в гората, Лило зърна през сплетените клони една сърна. Натисна спусъка на верния си пищов, но сърната беше далечко и само я рани. Стреснато, животното се обърна и се побягна. Лило я започна да я преследва през гората по кървавите следи, които  оставяше. Не след дълго, стигна до едно хълмче, където следите се губеха. Обиколи го и видя една дупка. Наведе се и пропълзя вътре. Реши, че там е леговището на раненото животно. След известно пълзене, тунелът изведнъж се разшири толкова, че той можеше спокойно да върви прав. Помисли си, че е попаднал в пещера и запали една треска за да огледа наоколо. Огромна била изненадата му, когато вместо пещера или леговище, видял пред себе си вътрешността на църква с красиви стенописи. А, бедното животно което преследвал лежало мъртво пред олтара. Стреснал се, бедният каменоделец. Коленичил до бездъханната сърна и се заклел, че догодина ще се върне с целия си род си и ще се заселят тук в долината на Лом река. След това, тихо се измъкнал от дупката и се отправил към скалата.

Другаря му имал по- голям късмет и бил наловил няколко риби от реката. Хапнали, а Лило му расказал за случилото се. Двамата решили, че това е Божи знак и ако искат да продължат пътя си по живо по здраво, непременно трябва да изпълнят дадения оброк.

През нощта се развила силна планинска буря. Имало градушка, а небето се разкъсвало от  гръмотевици. Подслонили се под скалата, която ги предпазила от природната стихия.

На другия ден, грейнало ясно слънце и двамата продължили пътя си.

След една година, те пак се върнали с рода си и се заселили в района срещу скалата в Суо полье. Там образували някогашното Старо селище. Направили си къщи и започнали да строят църкви в околността.

Колко църкви са построили, никой незнае. Но, казват че по-добри каменоделци от тях нямало по целия Балкански полуостров. Остатъци от техните и на поколението им каменни релефи, още съществуват в църквата, вратите и чешмата на Лопушанският манастир, и църквите в селата Гаврил Геново, Горна Ковачица, Лесковец, Сталийска махала, Мокреш, Стубел, Каменна Рикса, Белимел, Берковица и заличеното вече село Живовци. Наред със църквите, те строили и великолепни каменни оброчни кръстове с които бил осеян района. За съжаление, от тези каменни творби на Славинските майстори каменоделци

 са останали единнични екземпляри.

С тази област на художественото ни и културно наследство за сега, почти никой сериозно не се е занимавал. Декоративните изображения с растителни и животински мотиви, човешки и митични  фигури, птици, въртящи се розети и т.н. може би са внушавали на предците ни идеи, които като наследници трябва да разберем за да продължим напред.