ЛОМСКИ РЕГИОН – ГОРНО ТЕЧЕНИЕ

(проучвания)

С настоящият материал, на вниманието на читателите и любителите, предоставям любопитни факти и информация за горното течение на река Лом. Намирам ги за интересни при бъдещите проучвания на миналото и развитието на културния туризъм.

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА СТАРИТЕ КАРТИ:

При анализа на събраните материали за издаването на книгата „От Западна Стара планина до река Дунав" попаднах на интересни подробности. В стари карти е нанесено езеро намиращо се в горното течение на река Лом и две населени места, които вече не съществуват. Името на езерото не е дадено, но селищата са се наричали Лом (или Ком) и Селище. За какви карти става дума?

Картите са издание на европейски картографи от XVII в. Първият от тях е италианския географ и картограф от Модена - Джакому Кантели да Вигнола (1645 – 1695 г.). В своята „Карта на България и Тракия" издадена през 1689 г., освен споменатото езеро са показани и двете селища: Лом, се намира на изток от езерото и Селище на запад от него.

Ситуацията с малки изменения, а именно селището Лом вече е показан южно от езерото, се повтаря и в изданието на френския географ Никола Сансон (1600 – 1667 г.), в неговата „Карта на Унгария", издадена от Яйо през 1688 г. .

Оказа се, че на доста издания от посочения период упорито са изобразявали приблизително една и съща ситуация. Така са я представили картографите от Амстердам Герхард и Леонард Валк и др.. Чак в изданието на Х. Ередибус, през 1738 г. езерото вече не се показва.

Първоначално, приех изброените елементи, като неточности в картирането, но като се има предвид, че картите са съставяни за водене на военни действия срещу заплашващата Европа Турска империя, е малко вероятно картографите да изобразят голям хидрографски обект, без да имат достоверна информация за това.

От казаното по-горе и от допълнително направените проучвания, стигнах до предположението, че през посочения период, а именно средата на XVII – началото на XVIII в., в горното течение на река Лом действително е съществувало езеро, с неизвестно име, което се е оттекло към средата на XVIII в.

Този факт, значително заинтригува моето внимание и ме подтикна към по-задълбочено изследване на този район.

КРЕПОСТИ И СЕЛИЩА:

Крепостите, селищата и наблюдателните кули никак не са били малко:

От известните ни до този момент 16 крепости, за изданието „Между Западният Балкан и река Дунав" бяха заснети и картографирани 13. Те са в землищата на населените места:

и с. Боровица – Боров камик

и с. Салаш – Червен град

и с. Крачимир - Заеч

и с. Върбово – Бояново гумно и Калето

и с. Чупрене – Църни връх

и с. Репляна – Болван (Голема глама)

и с. Долни Лом – Мала глама (Селище)

и с. Горни Лом – Калето

и с. Горни Лом/Мартиново – Койчина чука

и с. Плешивец – Баб§

и с. Гюргич – Кайц§ (Косер)

и с. Превала – Калето

и гр.Чипровци – Голямото кале

и с. Митровци – Митровско кале

и с. Копиловци – Градишки камък

Не са картографирани само крепостите при селата Салаш и Крачимир, както и тази на връх Баб§.

Информацията, с която разполагах за тях е преди всичко от „Сборник на археологически проучвания в Белоградчишко", издание на НС на ОФ, 1965 г., а тя се свежда до следното:

Крепостта „Червен град" се намира на 4 км южно от село Салаш, на висок връх в непосредствена близост до границата. Тя заема площ от около 15 дка. Зидът љ е изграден от местен камък, обработен от вътрешната страна. Отделните каменни блокове са споени с хоросан. Почти от всички страни има непроходими стръмнини. Под нея, край стария път за крепостта, известен като „латински", има основи от църква. Името љ (на църквата) засега не е установено.

За мен засега остава неизяснено, местоположението на Крепостта „Заеч". Информацията с която разполагам, по-скоро се отнася за антично селище в землището на село Крачимир. Тя е: „Старото селище се намира на 2 км източно от село Крачимир, близко до извора „Врелото". Датирано е към периода на бронзовата епоха, т.е от XIX до IX в. пр. н. е. Близо до него върху трапец натрупан от пръст с размери 25/15 м са поставени в земята, 8 грубо обработени плочи. Населението го нарича „Латинското гробище"". Разчитайки на указанията получени от топонимията, допускам че Крепоста Заеч се намира северозападно от селото на връх със сегашно название „Калето".

Крепостта „Баб§" се намира на 2 км от село Плешивец, по пътя за Гюргич, върху висока скала, наречена заедно с върха Баб§. От трите му странини се спускат стръмни пропасти. Достъпна е само южната страна. Останало е около 16 м от зида, чиято височина е 1 или 2 м и дебелина 1.5м.

В района са локализирани и няколко стари, освен това при село Крачимир, са локализирани:

Славянско селище вероятно е имало в землището на село Долни Лом, в местността „Джебръчки траб". Към това ме насочват както митологичните подаки, така и това, че местоположението и типа на застрояване напълно съответстват на начина за изграждане на ранните славянски поселения по нашите земи.

Селището край Белотинци, подобно на това край село Крачимир е датирано към периода на бронзовата епоха, т.е от XIX до IX в. пр. н. е.

Информация за останалите крепости и селища в района и техни карти, предстои да бъдат публикувани подготвяната книга „От Западна Стара планина до река Дунав".

ПЕЩЕРИ:

Района е характерен с наличието на множество големи и малки пещери. В землищата на посочените по-долу населени места са установени следните пещери:

с. Търговище – Голямата пещера (Духлата), Темната дупка, Тонювата печ

с. Крачимир – Голямата печ

с. Върбово – Попова печ

с. Репляна – Яме 1

с. Долни Лом – Суи печ, Водни печ – 2 бр., Кривулю, Бела стена

с. Белотинци – Зановска печ

с. Превала/с. Горна Лука – Мишин камък

с. Митровци - Преливка

Част от тях вероятно са изоставени древни шахти. Предположение за такава пещера, е направено по повод пещерата Яме 1 в землището на село Репляна. Не изключвам наличието и на други пещери.

РЕЛИГИИ:

Сложна, а по някога и противоречива се оказава темата свързана с религията на населението в този район.

Съвременното население, не се отличава с особенна религиозност, поне що се отнася до традицинните религии. За сметка на това обаче, се забелязва известна тенденция към обожествяване на природните сили.

Вероятно преди християнството тук е имало сериозно езическо присъствие с по-значителен култов център.

а. езичество:

Използвайки логиката за онаследяване на религийте, допускам че в района е съществувало не едно езическо светилище. Изхождайки пък от това, че района е рударски от векове наред, вероятно малките и големи култови места, не са се намирали на много далечни разстояния от самите шахти. Наличието на шахти, пък подсказва и за възможна аномалия в геомагнитното поле на региона. Това пък от своя страна, създава предпоставкаи за митологични вярвания. Стои въпроса, къде се е намирало главното светилище, това което е играло роля на средищно? В това отношение могат да се направят много предположения. Аз се спирам на венеца Болван по следните причини:

1. Самата дума болван (или балван) означава капище, т.е. храм на открито.

2. Източно от него минава река с название М§сич (м§са) т.е. храна. Вероятно носейки хранителни дарове, хората са прекосявали тази река.

3. На хълма се намират няколко пещерни образувания и път, който все още съществува.

4. Митологията, разказва за мистично подземно езеро на „Боговете" и за някакво божествено разногласие.

5. Върху терена, хълмът е украсен със скален венец – образувание, което е впечатляващо и се забелязва от далеч, независимо в какво направление се движи човек, с други думи служи като отличен ориентир, елемент - често срещан при тази категория паметници на културата (в подкрепа на което може да се посочи Мадарският конник в Добруджа).

Не са малко и легендите за мистични недоброжелателни сили – например „тенчоморци", „змейове", „хали", „самовили" и т. н.

В народната, памет е запазена и информация за гиганско прииждане на река Лом и заличаване на едно голямо населено място (легендата за „Водния бик", вероятно в последствие е пренесена и се е разказвала и за Рабишкото езеро).

В други народни извори пък се споменава за умишлено предизвикване на наводнение с военно стратегическо предназначение. Целта според тях, е била да се създаде трудно преодолима водна преграда, която да забави настъплението на врага, от една страна и от друга да потопи важен град и религиозен център на някакво царство, за да бъде предпазен от опоручаване.

Каква е истината, в сегашно време не е лесно да се установи. Необходими са сериозни проучвания в много направления, за което както обикновено не се намират средства.

б. християнство

Съдейки по наличните останки от множеството църкви и манастири, какато и свързаният с тях митологичен материал, може да се предположи, че в района е съществувал и християнски религиозен център.

По време на Второто Българско царство, когато с малки изключения Видинското деспотство е функционирало със статут на независима държава, тук вероятно се е обособил своеобразен християнски религиозен център по подобие на сформираните такива под името „Малка Света гора" - около Търново и София.

В землищата на посочените по-долу населени места са локализирани са основите или развалини от редица църкви или манастирски комплкси:

и с. Салаш – възможно име „Св. Никола"

и с. Боровица - „Св. Йоан Предтеча" и „Св. Тройца"

и м. Фалковец – неизвестно име

и с. Върбово - „Св. Йоан Кръстител"

и с. Протопопинци - „Св. Илия"

и с. Търговище – „Св. Николай"

и с. Репляна - „Св.Панталеймон"

и с. Долни Лом - „Св. Дух" и „Св. Сава"

и с. Горни Лом - „Св. Параскева"

и с. Плешивец – неизвестно име

и с. Белотинци - „Св. Николай"

и с. Превала - „Св. Възнесение Христово"

и гр.Чипровци – Гушовски манастир „Св. Арахангел Михаил", „Св. Никола", „Св. Възнесение" и катедралата „Санта Мария"

и с. Железна - Чипровския манастир „Св. Иван Рилски" – функциониращ и в момента.

Предположението ми е, че тук действително е съществувал голям религиозен център още преди навата ера. Функционирал е като такъв и след приемането на християнството като официална религия. На основание стари легенди в региона, има основание да се подозира, че тук се е намирал и базов център на богомилите по време на тяхните гонения през XII в. В последствие, този център се е развил като християнски източно православен такъв. По време на турското госпотство, католицизма се е опитал също да заеме позиции в този район. Свидетелство за това е катедралата „Санта Мария" в град Чипровци, която вероятно е била резиденция

на католически архиепископ.

СЕЛИЩНИТЕ ИМЕНА:

Произходът и значението на селищните имена в региона е свързано с историческото минало и фонетичните особенности на говора в този район. Речника им, ни показва следната картина:

          - Белотинци – от определението за цвят – бел, бяло + наставката „ци"

- Боровица – от понятието за вид растение (дървото бор )+ наставката „ица"

- Върбово – от понятието за вид растение (дървото върба)+ наставката „во"

- Горни Лом – съставно име от „горни"- свъзано с релефната форма „горе" + „лом" – разсичам (ломя)

- Горна Лука – съставно име от „горна"- свъзано с релефната форма „горе" +„лук (а)" – растението „лук"

- Гюргич – свързано с лично име „Георги (Гюрги/а)" + наставката „ич"

- Долни Лом - съставно име; „долни"- свъзано с релефната форма „долу" + „лом" – разсичам (ломя)

- Железна – вероятно е свързано с добива на вид метал - „желязо"

- Клисура - свъзано с релефната форма „клисура (низка релефна форма – при река)"

- Копиловци – съставно име, свързано с действието „копират" + „ловци"

- Крачимир – съставно име; „крачи"- движение + „мир"

- Мартиново – свързано с лично име „Мартин" + наставка „ово"

- Плешивец – свързано с растителната покривка „плешив" – малко растителност

- Праужда – действие свързано с вода или войска „праужда (приижда)"

- Превала - свъзано с преминаването през висока релефна форма „превал (висока релефна форма – хълм, планина)"

- Протопопинци – съставно име; „прото" - пръв +„поп" – духовно лице + наставката „ци"

- Репляна – възможно е името да е свързано с растението „репа (ряпа)" или съставно име свързано с определението „Р(Л)епа (хубава)" + личното име „Яна"

- Ружинци – име свързано с растението „ружа" или съответното лично име „Ружа" + наставка „ци"

- Салаш – възможно е да произхожда от названието на вид застрояване „къща от дъски (дървена къща)"

- Средогрив – съставно име; произходът му вероятно е свързан с военни действия; съставено е от определение за местоположение „среда (център)" + „гриф (дръжка на сабя)"

- Стакевци – свързано с личното име „Стайко (Стаке)" + наставката „ци"

- Старо селище – съставно име от определение за възраст „старо" + селище

- Търговище – от вид занятие или поминък „търговия" + наставката „ще"

- Фалковец – свързано с лично име, вероятно „Фалконе – римски патриций, владетел на района или от латинското название на птицата сокол „фалко""+ наставката „ец"

- Чипровци – вероятно свързано с добива на вид метал „купрум (мед)"

- Чифлик – название свързано с притежание на поземлена собственост „чифлик"

- Чупрене – предполагаем произход от гръцкото понятие за красив (гиздав) „киприян"

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ:

На основание горепосочените данни от картографски, литературни и др. източници могат да се направят следните предположения и констатации:

З Река Лом, през XVI и XVII в. е била със значително по-голям дебит от сегашния. Възможно е също така, в седата на XVII в. или по-рано, климата да е бил значително по-суров и Стара планина да е била натрупвана с много по-голяма снежна маса.

З Не е изключено в райна да е имало опустошително наводнение с дълготрайни последици.

З Изхождайки от факта, че в околността, са се експлоатирали рудници векове наред, може да се допусне и голямо срутване на скални маси което да е променило терена до неузнаваемост, а вероятно го е и обезлюдило.

З Възможно е в горното течение на река Лом и притоците љ, да е имало значително на брой укрепителни съоражения, чрез които водата е могла да се използва за напояване на земята.

З Района е бил с повишена защита. Имало е и не малко крепости и наблюдателни кули, където военни части са охранявали главните пътища, близките проходи и наличните рудници.

З Ако се допусне умишлено предизвикано срутване и наводнение, може да се предположи, че то е направено с цел да се подпомогне оттеглянето на важна войскова част или охраната на крепостите и наблюдателните кули.

З Има основание да се предположи също, че известната ни от мъглявите източници Ломска епархия, вероятно не не се е намирала на река Дунав, при сегашния град Лом, а тук при това заличено селище, което очевидно е имало същото име.

З Ако горното предположение е вярно, то старите църкви в района, като „Св. Параскева", край село Горни Лом, „Св. Никола" и „Св. Възнесение" в Чипровци, „Св. Николай" в Търгвище, „Св. Йоан Кръстител" във Върбово и др., както и Чипровския и Гушовски манастири, а също така споменаваният във връзка с монашеството на Срацимировата майка Теодора – манастир „Св. Сава" и много други са били част от голям църковен комплекс по време на това царство, ръководен от Видинските духовници и построен по модел на Търновската и Софийска „Малка Света гора" . Не е случаен фактът, че католическата резиденция се е намирала не далеч от този център, а това е факт, изрично е посочена в картите от това време.

З Друг фрагмент от тази картина е, че до не отдавна тук са се намирали множеството оброчни каменни кръстове. Вероятно е, те са поставяни на места със силно изразена геомагнитна аномалия. Възможно е тяхното местоположение да съвпада до голяма степен с това на езическите светилища. Както е известно, кръстовете са изграждани с цел охрана „свише" на местното население от неблагополучаи, като природни стихий и бедствия, войни и болести.

Голяма част от тези кръстове, е възможно да са използвани като ориентири, тъй като са нанесени и върху картата на руския топографски корпус изработена по време на Руско-Турската война 1877 –1878 г.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Изнесините до тук факти, дават достатъчно основание за:

- 1. по-нататъшно проучване на региона с цел обогатяване на знанията в това направление

- 2. развитието на интензивен културен туризъм.

За последното, на първо време е необходимо само маркирането на обектите върху терена със съответните указателни табели и разработването на културно-туристическа карта по подобие на тук приложената такава. Другият съществен елемент е подготовката на туристическа база. За тази цел, би могло да се помисли върху възможността за изграждане и на сезонно турстическо селище.

Към вече написаното би могло да се добави:

q Района е с естествени природни красоти и забележителности.

q Наследник е на богати историчиски и културни събития.

q Местоположението му е такова, че се явява естествено преддверие към Белоградчишката скална феерия, пещерата Магура, Рабишкото езеро и редица други обекти в северозападната част на страната.

Љ Параскева Младеновска

 

Сайт управляется системой uCoz