ТРИБАЛИ

           Под племенното  образувание „трибали“,  вероятно трябва да се разбира конгломерат от три групи еднородно население, разположено – западно от река Тимок, източно от нея и северено от река Дунав. Местоположението и общата племенна територия на това население през IV в.пр.н.е. навярно е била:

·        в направление запад - изток – долините на реките Морава, Нишава, Тимок, Лом, Огоста, Скът, Искър и Вит.

·        в направление север-юг – подножието на Карпатите, река Дунав, Стара планина, Софийското поле – до северните склонове на планините Витоша и Плана, Момин проход, горното течение на река Марица, Ихтиманска Средна гора и Стара планина (вероятно пр.Витиня).

Така ситуирано, трибалското население дава основание да се предполага, че определението „трибалско поле“ на Херодот,  се отнася за територията на западните трибали, населяващи долината на река Морава.

Югозападно на Балканите, трибалите граничили с илирите, на изток с мизите, на югозапад с агрианите и на югоизток с одрисите.

От различните източници се знае, че трибалите дълго време се славели като много силно племе, но в IV в.пр.н.е. под натиска на илирийските племена те били изтласкани в направление – изток, югизток.

През 424 г. пр. н.е., одриският цар Ситалк провежда неуспешен поход срещу тях. В 376 г.пр.н.е. трибалите се спуснали по река Места, нападнали и опустошили цветущия тогава град Абдера (Кавала), след което политическото му значение се изгубило.

През 342 г. Филип II Македонски, провежда своя I- ви неуспешен поход срещу тях, а през 339 г.пр.н.е. – II- рия, в който отново търпи поражение в Старопланинските проходи.

През 335 г.пр.н.е. сина му Александър Македонски (Велики)

предприема нов поход срещу трибалите, за да си осигури северната граница и да подсили армията си с опитни войници, преди  започване на войната с Персия. Този поход завършва с променлив  край.

От имената на трибалските царе са известни - Халес, който влиза в съюз с одриския цар Котис и Сирм.

За поминакът на трибалите е се знае следното: Те са имали добре развито земеделие в долините на реките, занимавали са се със скотовъдство, овощарство и лозарство в полупланинските си райони, експлоотирали са горите и са имали висока организация на минното дело и металолеенето. Опитни са били в промиването на злато, тъй като са владеели райони

богати със златни и сребърни залежи. Ловът, риболовът и пчеларството са били техни любими занимания. По отношение на занаятите – те са били сръчни майстори - изработвали са вълнени, ленени и конопени облекла, кожени ботуши и обувки, изкусно обагрени с естествени бои, обработвали са метални изделия и украшения, занимавали са се с грънчарство, керамика и търговия. Известните в района на трибалите тържища (пазари) са били в Ниш и Сердика (София). Построили са удобна за нуждите си пътна мрежа, състояща се от вертикални (север-юг) и напречни (изток-запад) пътища. Вертикалните са били по реките Морава, Нишава, Тимок, Лом, Скът и Искър, а напречен е бил пътят по река Дунав. Напречни били и

множеството връзки между вертикалните пътища. Произвеждали са и използвали, както чужди, така и свои парични знаци.

Поселищата са им били от 2 типа – открити (неукрепени) и укрепени.

Неукрепените селища са били разположени по долините на реките или върху низки полегати склонове обградени с реки. Укрепените са били няколко вида: сражеви крепости, крепости - убежища, крепости - селища и крепости – центрове (административни, военно-политически и религиозни).

Стените на крепостите са изграждали от ломен, необработен камък, в повечето случаи - без спойка. Обикновенно стената е следвала особенностите на терена, като при изграждането й са се придържали към кръгла или елипсовидна форма.

Крепостите са имали отвори (врати с хоризонтално захващане, тъй като са служели и за мст) в направленията на главните пътища и броя им е зависел от тях. Мрежата от улици, е била правоъгълна или радиална и също е била съобразена с преминаващите през поселището пътища.

Жилищата, им били обширни с много помещения, наредени около вътрешен двор. Строяли са ги от кирпич или скелет от дъски с пълнеж от кал (глина и слама) между тях, а ориентацията им е била съобразена с преобладаващите за местоположението, постоянни ветрове, т. е. с гръб към вятъра.

Трибалите са били поклонници на „соларния култ“ и смятали слънцето за висше божество. Почитали също така и други богове, например Арес (бог на войната), Артемида (богиня на младостта), Дионис (бог на растителността), Хермес (бог на богатството), Земела (богиня на земята и плодородието) и др. Вожда или царя е бил и върховен жрец.

  1. За интерпретацията на територията е ползвана „Историческа

  география на тракийските племена до III в.пр.н.е“, издание на Българска Академия на Науките, 1983 г.