Част І

Една хубава лятна нощ коняри пазели вълшебните си коне в Балкана. Пазили ги, пазили и заспали. Тогава от небето се спуснали ято самодиви, небесни феи и яхнали конете им за да си поиграят. Всяка хванала по едно конче, удряла го с русата си коса и го яздела по росната трева.

Между самодивите имало една малка хубавица, наречена Шурка. Тя, тази нощ за пръв път слизала от облаците на земята.

Много й харесало да яха кончето, като вихър в нощта. А била хванала най-буйното конче. То било малко, но най-бързо от всички. Шурка, увлечена в играта се навела и дръпнала кончето за едното ухо. Изплашило се то, вдигнало се на задните си крака и полетяло като вихър. Тичали те през хълмове, реки и гори, а Шурка си мислела “Боже мили, колко интересни неща има по земята!”

Шурка слязла от зида и тръгнала да се разхожда из града. Но, той бил студен като камък. Ходела така, малката самодива, зъзнела и й се струвало, че трябва да се случи чудо в този голям град с разрушени зидове. Когато стигнала до най-големия зид съзряла, че под него спи човек, по-голям от най-голямия дъб в най-голямата гора. Този човек имал огромен плащ от дебело платно, опасан бил с ремък 5 лакти дълъг. Главата му била кръгла и голяма, като бъчва, а брадата му като купа сено. Толкова голям бил, че тя първоначално го помислила за църковна камбанария, паднала край зида.

Този човек се казвал Болван, живеел в Ломни град и нямал друга работа освен да брои камъните на града. Така броял той повече от 1000 години и успял да изброи 30 зида и 5 Ломини врати. Шурка ахнала от изненада. Не можела да си представи, че на земята може да има такива големи създания.

Доближила се до ухото му, което било голамо, колкото воденичен камък и му извикала:

Нейната майка й била дала тези камъни в облаците, преди да се спусне на земята. Тя й казала “Ако ти потрабва нещо, само хвърли едно камъче и то ще стане на това, от което имаш нужда. Но, добре пази тези камъни, защото на света има толкова много неща, че ако ги разпиляваш, камъните няма да ти стигнат за да се прибереш.”

И така Шурка извадила едно камъче и го хвърлила на земята, а то се превърнало в кошче, голямо точно колкото нея. На кошчето имало халка, точно колкото за ухото на Болван.

Част ІІ

Влязла Шурка в кошчето, а Болван го вдигнал и го закачил на ухото си. Когато се засмеел, кихнел или поклатил глава, Шурка се люлеела като в люлка, а това й било много приятно и тя се заливала от смях.

Но Шурка, искала да опознае целия свят и се разбрали да пътуват под земята. Болван започнал да пробива земята. Вдигнал единя си крак и ударил веднъж по земята. Тя се разтресла и целия Стари Ломни град се разрушил. Ударил втори път – затреперала цялата планина. Ударил трети път и се разтресъл половината свят, а земята под него се разпукнала. Шурка и Болван пропаднали под земята.

Като слезли долу, всичко било разровено – на всички страни имало пътища и стълбове, като че ли кой-знае кой е минавал оттука. Чувало се как шумят реки и веят ветрове. Как се блъска океана. Как тупти сърцето на земята.

Болван можел да върви и в тъмното, хващал се за стълбовете и се прехвърлял от стълб на стълб. Но, Шурка много се уплашила. Хванала се за ухото на Болван и го подръпнала “Тъмно е Болван!”

Зарадвала се Шурка на светлината, защото видяла под земята приказни чудеса. Те били пропаднали някога под земята и за тях никой дори не подозирал. На едно място видяла голями господарски дворци, всичките врати и прозорци били иззидани от мрамор и украсени със злато и сребро. Не разбирала Шурка защо такива съкровища трябва да стоят под земята. В очите й заблестяли толкова чудеса, че вместо да продължат пътя си, както били решили, тя помолила Болван да я пусне на земята за да си поиграе.

Свалил я Болван, тя си взела светилника и се отправила към дворците. За да не изгуби по време на играта камъните си, ги оставила при един стълб. Болван седнал не далеч от него да си почине.

Започнала Шурка да си играе с богатствата, прехвърляла през ръцете си чудните красоти: монети, чаши украсени със сребро и злато, сложила на главата си златна корона със скъпоценни камъни, по-голями от лешник. После съзряла една тънка тояжка от слонова кост, която била небрежно подпряна на една голяма колона от черен мрамор..

А всъщност само тази тояжка задържала голямата колона да не се събори, защото тя била цялата подкопана от водата на подземното езеро. Шурка се запитала:

- Защо ли стои тази тояжка там? – и отшла, взела тояшката да я разгледа.

Щом хванала тояжката и я махнала, подземните пътища заехтели, залюляла се колоната и се срутил цял хълм. Затворил се пътя между Шурка и Болван – нито се чуват, нито се виждат, нито могат да отидат един към друг.

Така била хваната под земята малката самодива. Жива била затворена в големия подземен гроб и никога нямало да види вече зелените поляни и синьото небе. И всичко това, защото не искала да пътува направо, както се били уговорили, ами слязла да си играе с подземните съкровища. Заплакала, завайкала се Шурка, започнала да търси как да стигне до Болван. Но накрая се убедила, че няма спасение, тъй като нейната торбичка лежала затрупана.

Шурка престанала да плаче, защото била много горда и си помислила: “Няма как, ще се умира. Болван не може да ми помогне, защото е неразумна глава, която на себе си не помага, камо ли да се сети на мен да помогне!”

А Болван, като се съборил стълбьт и се срутило много земя и камъни не се и помръднал, ами останал да седи в тъмнината. Поседял доста време, па станал да види какво става. Пипнешком стигнал до това място, където оставил Шурка, опипал на около и разбрал че се е срутил цял хълм и няма пролаз към другата страна. Седнал и започнал да мисли какво да направи.

В това време владетелят на подземното царство видял през вълшебното си огледало, че в неговите владения се намира девойка от друг свят. Изпратил той, помщника си Гарвана Руменъц да загаси светилника и доведе душата й.

Кацнал Гарвана до малката самодива за да изпълни заповедта, но когато видял колко е млада и красива, решил че трябва да я спаси. Върнал се при господаря и го помолил да не затваря хубавицата в подземното царство.

За да изпълни молбата му, Владетелят му поставил 3 задачи – да изгради наново срутения хълм, да направи нов град и дворец за своята любима и тя да го пожелае за съпруг. Натъжил се Гарвана, задачите му се видяли неизпълними. Върнал се при красивата девойка и се разплакал. Една негова сълза паднала върху лицето на Шурка и видял, че светилникът засветил по-силно. Допрял главата си до нейната, светлината се увеличила. Шурка отворила очи, а светилника засиял още по-силно.

- Хрумна ми нещо! Полети по този път и намери моя приятел Болван, той сигурно още седи оттатък срутеното. Тъй- като му е много трудно да се сети, кажи му да изкопае срутения хълм и да го премести над езерото, само така може да ме намери.

- Да помогна, ама как!

- Това го мога – зарадвал се Болван – аз 1000 години съм броил камъните на един град и вратите Хайде води ме!

Част ІV

Запретнал великана здравите си ръце и започнал да разрива срутения хълм, копал и слагал земята и камъните на посоченото място до като видял светлинката на Шурка. Зарадвал се и продължил с двойни сили. Не след дълго на земята над езерото се появил хълм. Шурка подскачала от радост, наблюдавайки хълма. Но, когато хълмът бил готов и Болван се опитал да стигне до нея, огромна сила го изхвърлила нагоре и той отново се намерил над земята. Тогава той се обърнал да потърси Гарвана, за да го попита: “Какво още трябва да се направи?”. Но, него вече го нямало. Тъкмо изгрявало слънцето и великана станал за да си изчисти брадата по която била полепнала пръст и малки камъни. Но, бедата не била свършила. Стоял Болван на върха на хълма, а около него само земя и камъни, брадата му разрошена, дрехата скъсана, а ръцете му кървави. Потърсил Гарвана, който кацнал на една скала до преди малко с надежда наблюдавал издигащия се хълм. Но той бил изчезнал. Не щеш ли зад себе си чул гласа на Шурка:

        - Болван, неразумна главо! Защо си застанал на хълма? Защо не построиш тук своя Ломни град?

        - Е ха ха – засмял се великана – тъкмо се чудех какво още трябва да направя!

В това време на отсрещния хълм Руменъц тъжно градил дворец за своята любима. Тъй като бил птица, той го изграждал от кал и сламки, така както птиците правят своите гнезда. После да видиш чудо голямо. Болван построил своя Нов Ломни град. Протегнал голямата си ръка и пренесъл гнездото на Гарвана на върха на града. В този миг станало истинско чудо. Появила се страхотна буря. Даже Болван едва й устоял, прикривайки с голямото си тяло Шурка. После слънцето отново се показало и осветило гарвановото гнездо, което се било превърнало в истински дворец. Пред една от вратите му, яхнал буйното конче стоял млад принц. Вятъра развявал буйната му коса, а той държал в ръцете си бялата тояжка, която Шурка намерила под земята.Болван объркан от неочаквания развой го попитал:

        - Ти, кой си?

        - Аз съм твоят син Румен̀ъц. Не ме ли помниш? Преди повече от 1000 години ти ме загуби в покрайнините на Ломни град, когато със своите придворни бяхте на лов. Оставен сам в гората, аз бях отвлечен от Владетеля на подземното царство и превърнат в гарван. Изминаха 1000 години от както му слугувам, а ти бе омъгьосан да броиш камъните на своя град, до като се научиш да бъдеш отговорен. Този град, който сега построи е новият Ломни град в който ще живеем всички.

Едри великански сълзи потекли от очите на Болван. От тези сълзи се образувала река Мусич.

Шурка, Руменъц и Болван заживели щастливо в своя Ломни град. Сигурно още живеят там. Но, този град е вълшебен. Не се показва на всеки. Появява се върху хълма Мала глама, само при изгрев слънце на благородните и чисти като кристалните камъчета на Шурка души на хората и пред никого друг.

От тези времена са останали имената наоколо: Болван (името на виликана), Шурка (името на малката фея), Петавица (мястото, където Болван пробил горната земя), Врански камък (мястото от което гарвана обичал да наблюдава горния свят), Румен̀ъц (името на гарвана), Седлар̀ица (хърма под който се намирали подземните дворци и съкровища), а от митичния Ломни град се появили селата Долни и Горни Лом.